Рубриката „Високо напрежение” разказва за нова телефонна измама – позвъняване от номера на ваш близък човек, а от отсрещната страна се оказва непознат човек. По-плашещото е, че няма механизъм, който да защити телефонните номера от подобни схеми. Технологията се нарича „спуфинг” и не е нова, но вече се използва и като опит за измама.

Боян Илиев получава 50-о обаждане от непознат номер за една седмица. Не е станала грешка. Хората го търсят, за да му държат сметка – защо не е изпълнил някаква уговорка. „Обаждания, твърдения, че са разговаряли с мен, че съм им предлагал различен вид продукти, стоки. Имаше и хора, които твърдяха, че съм искал да им продавам акции. Един господин твърдеше, че е измамен с 400 лева за лекарства. Друг потърпевш каза, че от банковата му карта са източени 8000 лв. Хора от Дупница, от Казанлък, от София най-вече. Обажданията са между 60 и 70”, разказва Боян. Той смята, че най-вероятно са използвали номера му като платформа за генериране на вид измама. И е категоричен, че обажданията към потърпевшите не са били от него.

След 10-ото обаждане Боян разбира, че е станал жертва на измама. Някой използва номера му като параван и от негово име се опитва да измами други хора. Така той е превърнат в „човека-всичко” – търговец на лекарства, на акции, на коли, на криптовалута и дори психолог.
Илиев обяснява, че са предлагани и социални услуги.

„Питат хората дали имат някакви семейни или битови проблеми. На една жена са и предлагали да купи криптовалута. Схемата е била следната – след обаждане от моя номер са се разбрали да прехвърлят комуникацията в WhatsApp. От там обаче се свързват с нея от коренно различен, чуждестранен номер. Там идеята е била тя да си даде номера на банковата карта. Накарали са я също в тази карта да вкара определена сума – около 500 лв.”, разказва още той.

Излиза, че без дори да подозира, Боян от Търговище е опитал да измами и Чавдар от Пловдив – с лекарство. „Един ден се рових в интернет и попаднах на реклама, която препоръчваше лекарство за ставите. И се заинтересовах“, разказва Чавдар.
Оставя номера си и минута по-късно получава обаждане от този на Боян. Но от другата страна се чува женски глас с акцент на чужденец. Тя прави всичко възможно да убеди Чавдар, че трябва да купи цял пакет лекарства за общо 400 лева. Но той отказва. След това му предлагат да вземе опаковка за 50 лв., а по-късно – за 40. И тъй като се сеща, че вероятно това е измама, Чавдар звъни на същия номер, за да каже категорично, че предпочита да изтрият телефона му и никога повече да не му звънят. Очаква да чуе същия женски глас, но отговаря Боян.

„Не съм им звънял, не съм инициаторът на тези обаждания, не стоя зад гласа, който им предлага валута, коли на лизинг, социални услуги, акции. Не съм аз човекът. Психическият тормоз е малко неприятен. Не съм наясно как точно тази хакерска атака се е спряла точно върху мен и моя телефонен номер”, казва Боян.

Част от измамените казват, че са получавали по няколко поредни обаждания от номера, почти същите като на Боян – с една различна последна цифра.

Но как изобщо е възможно някой да звъни от чужд телефонен номер? За киберекспертите това е въпрос с елементарен отговор.
„Технологията се нарича спуфинг. Могат да се спуфнат както телефонни номера, така и имейли и IP адреси. Измамниците с базови технически познания могат да го направят. Отдавна позната технология, която, за съжаление, е много трудно да бъде засечена”, коментира експертът по киберсигурност Любомир Тулев.

Как „безплатни“ прегледи водят до хиляди левове дългове

В цял свят съществуват десетки програми, които позволяват на един измамник да се крие зад номера на друг човек. Тулев разказва колко лесна задача е това – отнема минута, струва около 20 долара, нужни са базови технически познания и не можем да се защитим. „Всеки един може да се обади на друг през вашия телефонен номер, да изпрати имейл от истинския ви имейл”, добавя Тулев.
И това вече се случва – хора губят милиони, защото някой успява да се представи за човек, на когото може да се има доверие. Така една банка в Шанхай гори със 17 милиона долара.

„Главният мениджър получава имейл късно вечерта в неделя – от собственика на банката. В съобщението се казва, че сега трябва да преведе 17 млн. долара към определена институция, за да придобият друга малка банка. Но ако не направиш плащането сега, сделката ще пропадне. В тази ситуация мениджърът си казва, че най-вероятно е измама, фишинг. Само че секунда по-късно получава обаждане от спуфнат телефонен номер на шефа на банката в Китай с неговия глас, генериран с изкуствен интелект. Той казва: „Хей, не знам дали получи имейла ми, но моля те, прочети го, много е важен, сега трябва да направим плащането. Съжалявам, не мога да говоря повече”. След което затваря”, разказва Тулев.
Експертът обяснява, че дийпфейк глас може да се направи за 20 долара, а спуфване на телефонен номер стува от 15 до 30 долара. И допълва, че имейл спуфване може да се постигне дори чрез безплатни такива платформи. „В интернет има много платформи, повечето от тях са безплатни, някои са платени. Това нещо фигурира съвсем свободно в интернет и няма институция, която може да го спре”, казва още експертът. И допълва, че за да бъде спрян такъв сайт, трябва да има съдебно решение.

С няколко клика от един имейл може да бъде разпратено съобщение, което би могло да заблуди някого. За две минути и за точно 0 лева. Колко лева са спечелили измамниците, използвайки номера на Боян – той не знае. Подал е сигнал в полицията в Търговище, където полицаите за първи път се срещат с подобна схема.

Ани Кръстева, говорител на МВР-Търговище каза, че в момента в дирекцията няма данни за друг опит за подобен вид измама.
Разследването им засега няма резултат. Прокуратурата отказва да образува досъдебно производство, защото не открива данни за извършено престъпление. А измамниците може би и сега се крият зад друг телефонен номер.