Видин Вест

Преди дни публикуваха проектът на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за периода 2025-2028 г., които предоставят подробна информация относно фискалната политика и планираните бюджетни мерки за предстоящите години.

Важен елемент в подготовката беше и адаптацията към новите изисквания на Европейския съюз, след приемането на ревизирана рамка за икономическо управление, разширяваща времевия хоризонт на бюджетните прогнози. Въз основа на тази рамка, периодът на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза е разширен до 2028 г., а целите на фискалната политика и параметрите на бюджета са съобразени с изискванията за стабилност на публичните финанси и фискална устойчивост.

Фискални цели и прогноза за дефицит и дълг

Според публикуваната прогноза, бюджетното салдо за всяка година от прогнозния период (2025-2028) ще бъде дефицит, като се очаква той да варира между 2,2% и 3,0% от БВП. За 2025 и 2026 г. прогнозираният дефицит ще бъде по-висок, поради осигуряване на разходни политики, приети през 2024 г., като в същото време се очаква дефицитът да намалява през 2027 и 2028 г., достигайки 2,7% и 2,2% от БВП съответно.

Основната причина за тези нива на дефицит са разходните политики, свързани с социални мерки и инвестиции в инфраструктура, които ще осигурят стабилност на икономиката и подобряване на жизнения стандарт на гражданите. Същевременно се предвижда увеличение на държавния дълг, който ще нарасне от 59,7 млрд. лв. (27,7% от БВП) през 2025 г. до 87 млрд. лв. (35,2% от БВП) през 2028 г. Тези дългови плащания са планирани в контекста на необходимостта от финансиране на важни национални проекти и програми.

Данъчна и осигурителна политика

Данъчната политика през периода 2025-2028 г. ще бъде насочена към осигуряване на бюджетна стабилност и подкрепа за икономическия растеж. Основни акценти в предложените мерки са усъвършенстването на фискалния контрол чрез оптимизация на анализите на риска, създаване на нов акцизен календар за тютюневите изделия и засилване на контрола върху сивата икономика, особено в сектора на горивата.

Особено внимание ще бъде отделено на контролирането на ДДС измами, свързани с „търговията“ с касови бележки на бензиностанции, което ще ограничи възможностите за злоупотреби и намали изтичането на данъчни приходи.

Предвидените мерки включват и запазване на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и земеделските стопани на ниво от 1 077 лв. от април 2025 г. за целия период до 2028 г. Максималният осигурителен доход ще бъде постепенно увеличаван от 4 130 лв. през 2025 г. до 5 030 лв. през 2028 г.

Социални мерки и разходи

В разходната част на бюджета са заложени различни социални мерки, които ще окажат влияние върху най-уязвимите социални групи. Един от основните разходни фактори е увеличаването на минималната работна заплата от 933 лв. на 1 077 лв. от януари 2025 г., което ще доведе до увеличение на разходите с около 283,3 млн. лв.

В бюджета предложен от финансовия министър Теменужка Петкова първоначално беше предвидено и орязване на ръста на пенсиите, но няколко часа след представянето на проекта управляващите се отметнаха от идеята, която се очакваше да спести над 400 млн. лв. на бюджета.

„След необходимите консултации помежду ни в рамките на Съвета за съвместно управление, бюджетът, който ще бъде внесен окончателно от Министерския съвет в Народното събрание, ще е с увеличение на пенсиите от 1 юли при прилагане на пълното швейцарско правило за всички пенсионери“, обяви на съвместен брифинг с формациите от управлението Деница Сачева от парламентарната група на ГЕРБ.

Необходимите средства за увеличение на всички пенсии по „швейцарското правило“ най-вероятно ще дойдат от инфраструктурни проекти. Става въпрос за 417 млн. лв., каза пред журналисти в парламента социалният министър Борислав Гуцанов.

Възнагражденията на педагогическия персонал в средното образование ще бъдат увеличени със 125% от средната брутна работна заплата за 2024 г. Това е част от правителствената политика за повишаване на инвестициите в образованието и подкрепа на учителите в България.

Инвестиционна политика и приоритети

Прогнозата за инвестиции включва приоритетни стратегически проекти, които ще получат финансиране за периода 2025-2028 г. Сред тях са инфраструктурни проекти в транспортния сектор, здравеопазването и образованието, които ще доведат до значителни ползи за обществото в дългосрочен план. За 2025 г. ще бъдат осигурени средства за реализация на важни проекти, включително общински инициативи, които ще допринесат за модернизацията на местната инфраструктура.

Заложените разходи за тези стратегически проекти ще бъдат част от капиталовите разходи, които ще осигурят устойчиво развитие на българската икономика в следващите години.

Разделения и компромиси в управляващата коалиция относно бюджета за 2025 г.

Бюджетът за 2025 г. предизвика сериозни дебати и разделения в управляващата коалиция. Основният акцент в предложението е увеличението на пенсиите, което първоначално бе предложено с 5%, но след натиск от партньорите в коалицията бе коригирано до 8,6%. Това води до нарастване на държавния дълг, който ще достигне около 18-19 млрд. лв. през следващите години. Въпреки това, правителството не успя да избегне критики за ръста на разходите за персонал в различни държавни служби, който варира между 50% и 73%, докато разходите за други социални сектори като здравеопазване и образование остават сравнително ограничени.

От друга страна, финансовият министър Теменужка Петкова е подложена на тежки критики. Според Борисов, предвид политическата нестабилност и натиск от коалиционните партньори, финансовият министър е принудена да се съобрази с „швейцарското правило“ за пенсиите, въпреки че това увеличава дълга на страната.

Бюджетът за 2025 г. предизвика сериозни дебати и разделения в управляващата коалиция. Основният акцент в предложението е увеличението на пенсиите, което първоначално бе предложено с 5%, но след натиск от партньорите в коалицията бе коригирано до 8,6%. Това води до нарастване на държавния дълг, който ще достигне около 18-19 млрд. лв. през следващите години. Въпреки това, правителството не успя да избегне критики за ръста на разходите за персонал в различни държавни служби, който варира между 50% и 73%, докато разходите за други социални сектори като здравеопазване и образование остават сравнително ограничени.

От друга страна, финансовият министър Теменужка Петкова е  подложена на тежки критики от страна на Бойко Борисов и други членове на ГЕРБ, които я обвиняват в некомпетентност и неефективност в управлението на бюджета. Според Борисов, предвид политическата нестабилност и натиск от коалиционните партньори, финансовият министър е принудена да се съобрази с „швейцарското правило“ за пенсиите, въпреки че това увеличава дълга на страната.

Този бюджет е абсолютно скандален, той е по-лош от направения от служебния кабинет. Този бюджет е направен един път, за да не влезем в еврозоната и втори път – за да свали правителството“, посочи пред bTV съпредседателят на „Продължаваме промяната“ и бивш финансов министър Асен Василев.

Jooble : Работа в град Видин