Изложба разказва „забранената истина“ за комунизма в България
- 11.03.2016
Документална мултимедийна изложба „България 1944 – 1989 г. Забранена истина”, разказваща за онези факти и събития от епохата на комунизма, за които у нас рядко се говори, може да бъде разгледана до края на месеца в музей „Кръстата казарма”, където тя е подредена. Инициатори на проекта са публицистът Стоян Райчевски и живеещата в Берлин Фанна Коларова, която е една от жертвите на комунизма – обявена е за враг на народа, когато е била на шестмесечна възраст, просто защото нейният баща е бил интелектуалец.
„Тази изложба иска да обясни, да предаде спомена за това време, което ние не искаме да си спомним – и с основание. Време, за което дълго се мълчеше. Затова кръстихме изложбата „България 1944 – 1989 г. Забранена истина”, обясни публицистът Стоян Райчевски, който посети Видин по случай официалното представяне на експозицията. Той разказа, че изложбата е вдъхновена от немския пример в публичното осветляване и обективната критика за периода на нацизма и установения по-късно комунистически режим в ГДР. Проектът е подкрепен от фондация „Конрад Аденауер”, берлинската „Възпоменателна библиотека за почитане паметта на жертвите на комунизма” и е реализиран със съдействието на Държавна агенция „Архиви”, Съюз „Истина” и Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Част от изложбата е филм, представящ чрез свидетелски разкази преживяванията на българи, станали жертви на комунизма. 17 пана с архивни снимки и документи проследяват една епоха – започвайки от времето, когато България е в пожара на Втората световна война, през терора от първите дни след преврата, Народния съд, ликвидирането на опозиционните партии и съпротивата на горяните, преследването на църквата, принудителната колективизация на селското стопанство и отнемането на частната собственост върху индустрията, банковото дело и търговията, за да се стигне до падането на тоталитарния режим. Значително място в изложбата е отделено на разправата на комунистическата партия, с помощта на Държавна сигурност, с противниците на режима и с борещите се за своите права граждани. Отразено е влиянието, което оказват върху българското общество съпротивителните прояви на другите народи в Източна Европа – Берлинското въстание от 1953 г., Унгарската революция от 1956 г., Пражката пролет от 1968 г. и дейността на полския свободен синдикат „Солидарност” през 80-те години на миналия век. Посланието на финалното пано е почерпено от лозунгите, които българските граждани издигат на първия митинг през 1989 г. – за свобода, за демокрация и за съд на виновните.
