Феликс Филип Емануел Каниц- един пътешественик
- 02.08.2017
Феликс Филип Емануел Каниц е австрийски и австро-унгарски учен (археолог, етнограф, географ) и художник.
С изследванията си на Балканите си спечелва прозвището Балкански Колумб. Той е евреин, приел християнството.
Роден е на 2 август 1829 година в Будапеща, Австрийска империя. От малък проявява склонност към музика и изобразително изкуство. На 14-годишна възраст Каниц остава сирак и постъпва на работа като „гравьор практикант“ в Литографския институт на Вице Грим. Насочва се основно към илюстрацията. През 1847 г. се преселва във Виена и постъпва в Литографския институт на Е. Зини. Знанията по история на изкуството попълва във Виена, Нюрнберг, Дрезден, Мюнхен и Париж.
Той започва изследователски пътувания в Югоизточна Европа – Босна и Херцеговина, Черна гора, Далмация, Сърбия и България, като художествен редактор на списание „Илюстрирте цайтунг“ (1858). Първата му научна студия „Римски находки в Сърбия“ излиза през 1862 година.
Феликс Каниц става уредник на Антропологическото дружество във Виена (1870). Научните си съобщения изпраща в Императорската кралска академия. Член-кореспондент на Географските дружества в Дрезден, Санкт-Петербург, Берлин и Виена. Попечител на Музея на търговията и член на дирекционния съвет на Клуба на науките (Виена). От 1878 г. е императорски съветник на император Франц Йосиф I.
Каниц посещава България 18 пъти. За пръв път стъпва на българска земя на 11 юли 1860 г. През 1868 г. започва изследователско проучване на българските земи за Виенската академия за подпомагане. Резултат от пътешествията из българските земи са уникални трудове с исторически, етнографски и географски характер.
За „Оригинална карта на Дунавска България и Балканът“ с обозначени 3200 селища, 35 манастира и крепости, е награден със златен медал на Географски конгрес (1876, Париж). Използвана е от руското командване по време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. Награден е с руския орден „Света Ана“ с брилянти.
Неговите карти са използвани на Берлинския конгрес на Великите сили (1878) за установяване следвоенните граници на Балканския полуостров. От 1885 г. създава нови 50 карти на Сърбия, Княжество България и Източна Румелия. Издава и 3-томен труд „Дунавска България и Балкана“ – исторически, географски и етнографски пътни студии от 1860 – 1875 г. За последен път е в България през 1883 година.
При престоя си в Ловеч прави описание на града, рисунки и провежда археологически разкопки на Ловешката крепост. Провъзгласен е за почетен гражданин на Ловеч „за подробно изучаване историята на града“ на 18 юли 1902 г.
Умира на 8 януари 1904 година във Виена на 74-годишна възраст.
Екип: „Видин Вест“
