Реставрираха вкопания барутен склад до „Баба Вида“
- 22.05.2019
Вкопаният османски барутен склад, намиращ се само на метри от средновековната крепост „Баба Вида“, е реставриран в своя автентичен вид.
Фасадите са възстановени с каменна облицовка, изградени са пътеки за достъп до обекта, пред който са разположени и пейки. Покривът на барутницата също е възстановен в автентичния му вид, като за целта сложените незнайно кога керемиди са премахнати и вместо тях е направен земен насип, който е затревен. Така вкопаният барутен склад във Видин става единственият подобен реставриран културно-исторически обект на територията на България.
„Това е поредна стъпка в изпълнение на ангажимента на Община Видин за облагородяване на Крайдунавския парк и за реставриране и възстановяване на културно-историческите забележителности на Видин“, подчерта при представянето на реставрирания обект кметът на община Видин Огнян Ценков. Той посочи, че финансирането, в размер на 16 000 лв., е осигурено от бюджета на Община Видин.
Повече за вкопания турски барутен склад разказа директорът на Регионален исторически музей – Видин Фионера Филипова. Тя обясни, че няма точни сведения кога точно е изградена барутницата, но има предположения, че това е станало през XVIII век. „Този тип съоръжения, които турците наричат барутчийници, а ние, българите, наричаме барутници, са малко известни в българската историография – нашата е втора в България, една е запазена и възстановена в Ардино, тя е в двора на музея. Но тяхната е много по-различна – тя не е в дълбочина, а е над земята. Никъде няма да намерите в българската историография описание какво представлява барутният склад. Тези съоръжения са свързани с името на султан Баязид II, който управлява между 1481 и 1512 година и са свързани с това, че тогава Османската империя отхвърля зависимостта си от внос на барут – те сами започват да си изработват барут и правят такива барутни складове“, обясни Филипова. Когато през 17 век започва масово да се използва огнестрелното оръжие, се засилва строителството на малки барутни складове, като те се правят там, където са големите административни центрове (Видин по онова време е център на санджак) и където има опасност от войни, обясни директорът на видинския исторически музей.
Няма планове реставрираният барутен склад да се използва за музей или с друго предназначение, защото, посочи Фионера Филипова, това е невъзможно. „Самото помещение е много влажно и е вкопано в земята и тук дефакто няма логика да изложим движими културни ценности, но целта беше да облагородим този район, защото барутницата се намира в охранителната зона на „Баба Вида“, заяви директорката на видинския музей.
Фионера Филипова сподели, че вече е имало случай деца да се катерят по земния насип над барутния склад, за да си играят, чести са случаите на чупене на лампи и на указателни табели. Затова и тя, и видинският кмет призоваха да бъдат опазвани културно-историческите ценности и общинската собственост като цяло.
