Една скулптура се оказа достатъчна, за да разпали във Видин разговор за вярата, изкуството и мястото на символите в града. Откритата на 3 октомври „Скулптура на светлината“, представена като образ на древноегипетската богиня Изида, предизвика противоположни реакции и искане от Видинската митрополия за нейното премахване. Общината отговори с публикуване на документи за съгласуването и разрешаването на проекта.

Зад сегашния спор стои процедура, започнала преди девет години. А отвъд въпроса дали скулптурата трябва да остане край Дунав, дебатът показва колко силна може да бъде обществената реакция — и поставя въпроса към кои други проблеми на Видин би могла да бъде насочена тя.

Дарителска инициатива с дълга история

Проектът е инициатива на сдружение „Бъдин“ и е осъществен с дарения от Видин и страната. Според общинската администрация за реализацията му не са използвани средства от бюджета на Общината.

На откриването присъства кметът Цветан Ценков, който определи завършването на проекта като резултат от десетгодишни усилия. Той посочи и други намерения, свързани с историческата памет на града, сред които възстановяване на „Чеган чешма“ и изграждане на монумент на Видинския митрополит Неофит.

За инициаторите творбата носи послание за светлина, знание и памет. При представянето ѝ Любомир Трифонов от сдружение „Бъдин“ обясни, че тя не е замислена като религиозен обект или паметник на отминала религия. По думите му мястото край Дунав има символично значение като праг към знанието и мъдростта. Надписът „Изида“ върху монумента обаче насочва вниманието именно към древноегипетската богиня и придава конкретен религиозен прочит на заявената от инициаторите символика.

Митрополията постави въпроса за духовните послания

Два дни след откриването Видинският митрополит Пахомий отправи отворено писмо до кмета, председателя на Общинския съвет Светослав Славчев, гражданите и православните християни.

В него той изрази несъгласие с поставянето на образ на езическо божество в централната част на Видин, особено в навечерието на Димитровден и стогодишнината от освещаването на катедралния храм „Св. вмчк Димитър Солунски“.

Позицията на Митрополията разглежда присъствието на подобни символи като въпрос на духовни ценности и историческа памет. Митрополит Пахомий настоява за преразглеждане и отстраняване на монумента и призовава несъгласните с поставянето му да изразят позицията си по мирен и достоен начин.

Какво показват публикуваните документи

Общинският съвет дава съгласие за поставянето с Решение №168 от 26 юли 2017 г., подкрепено от 21 съветници. Документът възлага разходите за изработка, поставяне и текуща поддръжка на сдружение „Бъдин“.

Заради разположението в защитената територия на Крайдунавския парк проектът преминава и през съгласуване с Министерството на културата. Разгледан е от Специализирания експертен съвет по изобразителни изкуства, който поставя конкретни условия за оформянето на творбата и пространството около нея.

Изискванията засягат формата на постамента, съобразяването му с пешеходната зона и зелената площ, както и замяната на основата под фигурата с цилиндрична колона. Предвидено е наклонените странични елементи да бъдат изправени. Поставен е и въпросът дали птицата и змията са необходими като допълнителни смислови елементи.

Министерството съгласува визата за проектиране и проекта за разполагане. На 18 октомври 2018 г. главният архитект на Община Видин издава разрешение за поставяне, което според общинската наредба е безсрочно.

Защо реализацията се забавя

Между разрешението и откриването минават близо осем години. Заместник-кметът по устройство на територията и развитие на инфраструктурата инж. Румен Лилов свързва забавянето със смъртта на първоначално избрания скулптор и последвалите юридически въпроси с неговите наследници.

По думите му настоящото общинско ръководство не е взело първоначалното решение за поставяне. Лилов заявява още, че документацията е изрядна и администрацията няма основание сама да предприеме премахване по Закона за устройство на територията. Според него подобно действие би могло да бъде постигнато по съдебен ред.

Общината посочва и разлика между одобреното наименование и надписа върху монумента. В публикуваните книжа фигурира „Скулптура на светлината“, докато поставената творба е обозначена като „Изида“. Администрацията може да препоръча надписът да бъде съобразен с документацията, но според Лилов сдружението няма законово задължение да изпълни такава препоръка.

Това отваря още един въпрос за възприемането на произведението: как би го прочела широката публика, ако беше представено само под наименованието „Скулптура на светлината“?

Обществена енергия, която заслужава продължение

Гражданското възмущение във Видин не започва със спора за Изида. Виждали сме го и около проекта на ВиК, нарасналите сметки за вода, разкопаните улици и други проблеми, които засягат пряко ежедневието на хората. Затова въпросът е как тази енергия да се превърне в постоянна настойчивост за отговори, решения и отчетност от институциите.
Спорът за скулптурата има своето място. Но би било добре вниманието към града да остане също толкова будно и след него — към водата, която плащаме, улиците, по които минаваме, здравеопазването, на което разчитаме, и наследството, което губим. Видин има нужда и от обществена реакция, и от постоянство, докато проблемите получат решение.