Ситуацията в Сирия е сложна и това не е нито от днес, нито от вчера. Не съм експерт по Сирия, много по-подготвени хора вече се изказаха по кризата в региона. Разбирам обаче от едно обстоятелство, което множество анализатори пропуснаха – много от тях съвсем добросъвестно. Същевременно преобладаващата част от онази групичка, която в социалните мрежи е популярна под кодовото название  „соросоиди“, обаче най-недобросъвестно опитаха да манипулират общественото мнение. Внушението, което искаха да наложат, е, че Доналд Тръмп е някакъв объркан човек, който не знае какво прави по отношение на Турция и офанзивата на Анкара в Сирия. В следващите редове ще се опитам да ви докажа колко голяма грешка е да слушате соросоидни дърдорковци.

Изтече писмо на Тръмп до Ердоган, в което той го призовава да не се прави на мъжкар и да не „бъде глупак“. Американският президент многократно предупреди, че САЩ ще „унищожи“ и „спре“ турската икономика. Ако друг президент каже нещо такова, това ще смрази и медии, и говорители, и анализатори. Но понеже е Тръмп, говорещите телевизионни глави всякак се опитват да го подценяват и да го игнорират. Нещо повече, дърдорковците и тук, и сред ляволибералните медии в Щатите, се опитаха да се подиграват на Тръмп. Как можело така да говори, какво пък толкова ще направи САЩ на Турция, въобще Тръмп е някакъв смешник, пък те, разбирачите, много по-добре знаят как да се справят със ситуацията. Дърдореха, мрънкаха и се подиграваха в социалните мрежи. После Тръмп разреши ситуацията в Сирия, а соросоидите хлъцнахa. И нека не се опитват да заблуждават – ситуацията по турско-сирийската граница бе разрешена съгласно американските искания.

Преди да се каже защо и как бе решена тази ситуация, трябва да се кажат две важни неща. Първо, поведението на Турция в Сирия е напълно обяснимо. Всеки разумен човек на мястото на Ердоган би постъпил по сходен начин. Това не значи, че трябва да бъде оправдавано всяко действие на Анкара, но не трябва и да бъде поливано със сярна киселина. Защитата на националния интерес на Турция минава през демилитаризиране на ПКК и съюзниците й. Не случайно дори и турската опозиция подкрепя операцията в Сирия. Просто Турция не може да бъде в безопасност, докато над главата й тегне Дамоклевия меч на искането за създаване на кюрдска държава. Методите на реализиране на този турски интерес може и да не бъдат подкрепени, но следва да бъде разбрана причината за турската операция. Същевременно за България е от стратегическа важност Турция да е стабилна и просперираща държава, с която да сме в добри отношения. Затова считам, че реакцията на нашето правителство беше правилна и отчете реалностите в южната ни съседка. Второто нещо, което следва да се подчертае, е, че поведението на Тръмп и извеждането на американските части от региона също е напълно обяснимо и отговаря на неговите предизборни обещания. Америка на Тръмп не е глобален жандарм, който следва да решава всички спорове по света. Ситуацията е такава, че всеки е прав за себе си. Да, Тръмп напуска региона и това отваря писта за галопиране на Турция. Но Тръмп не може да допусне клане. И не го допусна.

Сега, да дойдем по същество. Как Тръмп реши казуса? Как накара Турция да мигне? Защо Анкара се съгласи на исканията на САЩ да се спре операция „Извор на мир“? И то след цялото почти „хулиганско“ поведение на американския президент? Отговорът е прост – стоманата. Позволявам си да коментирам точно този аспект на турско-американските отношения, защото съм един от основателите на една от най-големите браншови организации в сферата на рециклирането на метали у нас. Поради това имам дългогодишен поглед върху стоманата и рециклирането й, което в случая се оказва „дългата пръчка“, която Доналд Тръмп държи от правилния край.

Турция се движи от стоманата. Който не го разбира, не познава структурата на турската икономика. Турция е най-големият вносител на скрап в света. Скрапът е основна суровина за стоманопреработвателната индустрия. От скрапа се създава арматура, винкели, профили, тръби и прочие стоманени материали, които се ползват най-вече в строителството, но и в тежката индустрия, автомобилостроенето и къде ли още не. Турция разполага със стоманодобивни и стоманопреработвателни предприятия, които приличат на самостоятелни градове. Има и места, на които са израстнали градове около такъв тип заводи. В периода януари-август 2019 г. Турция е внесла към 12 милиона метрични тона скрап. Дванадесет милиона тона за половин година. 32% от този внос идва от САЩ, т.е. една трета от целия внос на скрап в Турция се реализира от Щатите. Такива са фактите.

Да, Тръмп наложи санкции на Турция за внос на стомана в САЩ, а не е обезкуражил американските износители на скрап към Турция. Но точно тук е демонстрацията на висш пилотаж в голямата политика, която дребнавите соросоидни хейтъри така и не могат да разберат. Налагането на високи вносни мита за готова турска продукция в САЩ е проблем за Турция. Но Анкара може да преживее готовата продукция да се изнася и другаде. В крайна сметка, да, Америка е гигантски потребител на готова стомана, но не е единственият играч, който би купил такъв тип материал. Същото обаче важи и за „кислорода“ за турската стоманопреработвателна индустрия – американският скрап. Американските рециклиращи и скрап-обрабтоващи предприятия имат къде да закарат суровината си. Щатите имат дългогодишни отношения в сферта с Тайван, Мексико, Канада и пр. Отделно Америка има гигантско собствено производство на стомана. В този смисъл те могат без турските заводи. Обратното обаче не е валидно. С налагането на високо вносно мито за стоманата от Турция, Тръмп просто показва, че знае кой е бутонът, който ако бъде натиснат буквално ще спре турската икономика. Ако Тръмп обезкуражи американските износители на скрап да продават в Турция (а инструменти за това – дал Бог), това би подействало като еквивалент на ядрена бомба за турската икономика. Американският скрап може да иде точно където си пожелае, а Турция няма от къде да навакса такива количества. Нито Великобритания, нито Русия, нито Балканите имат капацитет да запълнят потенциалната дупка, която изтеглянето на Америка от този пазар би оставила.

Когато Тръмп каза, че ще „спре“ и „унищожи“ турската икономика, той има точно това предвид. Да, той налага вносни мита. Да, това влияе сериозно на Турция. В момента на обявяването на увеличаването на митата, от Турция към САЩ само на един кораб пътуваха 31 000 тона нова арматура, която заради повишеното мито вече е реално ненужна. В този смисъл, налагането на такова по същество ограничение за внос на стомана от Турция е удар. Но това е просто намек, подсказка какво би могло да се случи, ако Тръмп реши да ограничи износа на скрап от Америка към Турция. Нека да е ясно какво би се случило при такъв развой на събитията – едно денонощие е много преди турската икономика да навлезе в онова състояние, което лекарите наричат „будна кома“. И това е обективен факт, който не подлежи на интерпретации и съмнения. Ако САЩ спре „кранчето“ на износа на скрап към Турция, Анкара ще изпадне в изключително сложна ситуация.

По същество това е „изкуството на сделката“, което прилага Доналд Тръмп. Едноименната му книга, която е световен бестселър, открехва прозорец в начина на мислена на американския президент. Неговото поведение, което предизвиква усмивки или сарказъм е без значение, защото то е превърнато в инструмент за постигане на цели. Тръмп се движи от голямата игра, а не от дребни и микро процеси. Масово соросоидите не го разбират – нито поведението му, нито целите му – защото, освен всичко друго, правят микро анализ на макро процесите, които се вихрят около Доналд Тръмп. Те не знаят за тези реалности, за които стана дума по-горе. И понеже не разполагат с цялата информация по казуса, но и са твърде високомерни, за да си признаят, че нещо не знаят, това поражда комичната ситуация, в която изпаднаха. Смяха се на Тръмп една седмица, мръщиха се и мрънкаха как можел така да прави с Турция. Накрая Анкара мигна, а соросоидите хлъцнаха. Защото не разбират нито Тръмп, нито Турция, нито изкуството на сделката.

Автор: Петър Кичашки